СЪВЕТИ ЗА ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ

Тайландците обикновено са усмихнати и любезни, те също така са консервативни, чувствителни, порядъчни, уважителни. Туристите понякога са превъзбудени, невъздържани, шумни, дори невъзпитани. За да е общуването ви с местните хармонично и приятно и за двете страни, ви предлагаме да избягвате следните (дори неволни) гафове в етикета.

1. Обидно е да сте разголени на места, различни от плажа. В храмовете е неприемливо да влизате с голи рамене и колене. Можете да разширите забраната до музеи, официални институции и тайландски ресторанти. Скромността ще бъде оценена.

2. Отивате на гости на местен? Два съвета: вземете подарък, колкото е възможно по-скромен, и оставете обувките си на входа.

3. Без значение колко сте близък с тайландец или го харесвате, бил той възрастен или бебе, не докосвайте главата му. Смята се за най-свещената част от тялото, а краката за най-недостойната. Не ги насочвайте към никого, не ги поставяйте на маси, облегалки на седалки и др. Краката на пода – това е аксиома.

4. Като гости в Страната на усмивките уважавайте местните хора и не забравяйте: „Върховно уважение се дължи на краля и кралското семейство“. Това е правило, което важи навсякъде по света: проявете уважение към хората, в чиято страна сте, и спазвайте местните закони.

5. Може да изглежда парадоксално, но тайландците като цяло имат консервативен сексуален морал. И интимностите се пазят в личното пространство – не целувайте, не галете и не докосвайте обекта на своето внимание или любов публично. Дръжте се дискретно.

6. Същата елегантна сдържаност се препоръчва при обичайните жестове. Жестикулирайте малко, внимателно и сдържано. Не хвърляйте лъжицата в чинията, чашата на масата, не грабвайте това, което ви се дава, не хвърляйте това, което имате, не бутайте, не дърпайте. Не бъдете груби, не правете злостни забележки, не си изпускайте нервите – това би смутило тайландеца и би го накарало да ви игнорира. Изключете позата с ръце на кръста или в джобовете във всяка комуникация. Това показва, че сте нервен или раздразнен, въпреки че европейците биха го приели като непринудено отношение.

7. Хигиената на тялото тук е издигната в ранг на религия. Тайландците предпочитат да не купуват храна, ако нямат пари за сапун. Уверете се, че дрехите ви винаги са чисти, без петна, че не миришат лошо дори и след цял обикаляне на забележителности. Намерете начин да се освежавате често.

8. Жените могат да даряват нещо на монасите, да разговарят или да седнат до тях, но е недопустимо да ги докосват. Те ще трябва да спазват най-уважителна дистанция и да поставят подаръците само в кошниците или съдовете, носени от монасите.

9. Жестът, с който навеждате глава за поздрав над сключените си ръце, е нещо, което ще ви покаже уважителен и ще ви отвори вратите към сърцата на тайландците.

Правила за поведение при посещение на будистки храмове

Културна отговорност, или разлика между невеж турист и уважаващ посетител.

Да, знаем, че е много горещо, просто сме в Югоизточна Азия. Въпреки това, когато посещавате будистко място за поклонение, вие стъпвате на свята земя, както е във всяко религиозно място, било то храм, църква, джамия, катедрала – то заслужава цялата почит и уважение, проявени в облекло, поведение и отношение. В противен случай не се учудвайте, ако практикуващ будист насочи вниманието ви към грешките в етикета – статусът ви на омаломощен от жегата турист не ви освобождава от отговорност.

Символичен поздрав. Когато влезе в помещението, където е олтарът, наведете глава със сключени ръце. Това не означава, че “предавате” собствената си религия, а само че уважавате своите домакини.

Бос. В храмовете винаги се влиза без обувки. Вероятно ще посещавате повече от един на ден, така че препоръчително е да носите нещо, което са сваля лесно – чехли или сандали. И ако трябва да си завържете връзките на обувките или маратонките, не мрънкайте, не се оплаквайте, просто си спомнете какво да обуете на следващия ден.

Главата трябва да е непокрита, но останалата част от тялото трябва да бъде покрита колкото е възможно повече, когато влизате в храмове или помещения, в които има олтар, посветен на Буда. Приличието изисква поне раменете и коленете да бъдат покрити. Храмовете и други интензивно посещавани забележителности предлагат кимона. Но най-практичното е винаги да имате голям и лек шал, който да покрива почти цялото тяло. Дори мъжете могат да импровизират саронг върху бермуди.

Уважително е, когато нивото, на което държите главата си, е по-ниско от това на статуите или изображенията на Буда, както и на монасите и възрастните хора. Всичко това са скрити символи, особено главата не се докосва под никаква форма. Може да е очарователно за западняк да види легнал Буда за първи път, обаче не се приближавайте твърде много, когато се опитвате да правите снимки, и ако е възможно, коленичете, така че главата ви да е под статуята.

Човек не бива да стои с протегнати крака към олтара или към монах, защото това е знак за неуважение. А тези, които лежат на пода, проявяват голяма леност – ще горят в ада. Е, не веднага, но схванахте идеята. Приетата поза е да седнете на пода или на възглавница с кръстосани крака. Ако тази позиция е трудна поради физически проблеми, е позволено да се сяда на стол.

В храмовете посетителите винаги се движат от дясната страна, тъй като това действие символизира дълбока почит към Буда. Ако внезапно влезе голяма група, всички ще се отдръпнат от вратите, за да не пречат. Когато друг човек, дори и мирянин, се моли, не е учтиво да се минава пред него. Ще видите, че материалите, книгите и религиозните реквизити не се държат на пода или на места, където някой може да седи, а само на маси или възглавници. Не е позволено да се стъпва върху тях.

Разговорите трябва да бъдат сведени до минимум в храма или близо до олтара, за да не смущават тези, които медитират или се молят. Не проявявайте привързаността към партньора си, дори ако сте на меден месец. Тайландците като цяло са много скромни, въздържайте се поне докато не напуснете храма, ако не и хотела.

На жените е забранено да докосват хора в храма. Ако искат да дарят, да разговарят или просто да седят до монасите, те ще трябва да спазват най-уважителна дистанция и мълчаливо да поставят подаръците само в кошницата или съда, носен от монаха.

Предложения. Актът на даряване на предмети или храна на монасите е всъщност културен жест, показващ мъдрост и духовни качества. Всяко действие, извършено добродетелно, носи доброта и колкото по-„чист” е дареният предмет, толкова по-голяма е личната духовна полза. Когато новопосветен или друг човек поиска напътствие, благословия или съвет, принася дар: цветя, тамян, плодове или свещи. Туристите са също толкова добре дошли.

Когато запалите ароматни пръчици или свещи, не гасете пламъка, като духате в него, а като помахате с ръка.

В заключение? Информирайте се и спазвайте правилата на доброто поведение.